СТАРИННА БЪЛГАРСКА КУЛТУРА В ПОЛИЕТНИЧЕН КОНТЕКСТ

(фолклор, език, традиции на банатските българи във Войводина)
с подкрепата на Фонд „Научни изследвания” на МОН, договор № 1842/7.11.2007
2007 – 2010 г.

Екип на проекта

Ръководител на екипа:
проф. дфн Искра Ликоманова (ФСФ-СУ)

Членове:
доц. д-р Йовка Тишева (ФСФ-СУ)

ст.н.с.ІІ д-р Ничка Бечева (ИБЕ)

гл.ас. д-р Марина Джонова (ФСФ-СУ)

докторант Ивана Стоичков (ФСФ-СУ)

Анотация на проекта:

Основната цел на проекта е натрупването на архив (аудио-, снимков, текстов) сред българите павликяни от района на Сръбски Банат (Войводина). Автентичните данни – за културата, за устната историческа памет, за пренесените и създадените текстове на населението, напуснало пределите на българската езикова територия през 17 в., за съхранените изконни български ценности чрез старинния език, с тях - за уникалните традиции, обичаи, за манталитета и идентификацията на банатските българи. Значимостта на научната темактика се определя от уникалния предмет на идеята да се разшири познанието за българския език и култура извън пределите на България.

Екипът включва университетски и академични учени (СУ, БАН), сред които и млади: доктори и докторанти. Научният потенциал на екипа, формиран изцяло в школата на ФСФ – СУ, отразява опита ни в областта на българистиката, балканистиката и славистиката.

В научен план – изследванията на българската култура чрез разновидностите на съвременния български език (книжовен, диалектен), чрез фолклора и обичаите на специфичен, но изконно български социум са в основата на търсенето на нейните исторически идентификации. Разширяването на лингвистичния хоризонт с културологични и антропологични аспекти е сред основните, модерните задачи на учените.

Сред очакваните резултати е активното използване на материалите при обучението на студентите от програмите Славянска филология, Българска филология във ФСФ, Балканистика, Лингвистика и Преводач-редактор на СУ. Чрез работата по настоящия проект събраният материал ще стане достъпен за специалисти, работещи в областта на славистиката, балканистиката и българистиката, като илюстрация на обхвата на българското присъствие в полиетничния контекст.