“Младежката комуникация” е част от съвместния проект между Факултета по славянски филологии и Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ “Св. Климент Охридски” “Български образователни, културни и информационни институции” - България и мрежата по Програмата за участие на ЮНЕСКО за 2002-2003 г.

Участието на ФСлФ в този проект съвпада с втората част от дейността по дългосрочен проект за проучване и анализ на съвременното състояние на писмената и устната младежка комуникация в различни сфери и ситуации на общуване.

Екип на проекта от страна на ФСлФ

Ръководител на екипа - доц. д-р Йовка Тишева

Членове - Марина Джонова, Атанас Атанасов (докторанти към Катедрата по български език във ФСлФ)

Предварителна работа

• Бяха събрани материали (аудио- и видеозаписи), представителни за съвременното състояние на речта на младите в официални (академични) и неофициални ситуации.
• След широко обсъждане между експерти филолози беше предложена транскрипция за представяне на българската разговорна реч в електронен формат.

Реализация на целите по проекта

• Беше създадена работеща мрежа от експерти в областта на хуманитаристиката: специалисти от отделните катедри на ФСлФ, от Философски факултет, от Факултета по журналистика и масови комуникации, интересуващи се от различни аспекти на българската разговорна реч.
• В поредица от работни срещи беше изработена концепцията за подбора и изследователския подход към събрания езиков материал, така че подготвяният корпус за речта на младите да отговаря на международните стандарти за представителен корпус (обем, представени ситуации, формат, дизайн).
• В рамките на проекта бяха организирани два семинара:

“Младежката комуникация”, 29.11.2003

На семинара беше дискутиран проблемът за отношението на младите към езика: представителност, престижност, ролята на езика за създаване на положителен имидж, езиковите модели и начините за въздействие върху речта на младите.

“Устният разказ за себе си”, 28.01.2004

Целта на семинара беше да се очертаят особеностите на устните разкази като начин за самопредставяне, да се коментира жанрът интервю в неговите разновидности, да се посочат специфичните речеви стратегии в коментираната речева ситуация.

Предстои материалите от работата на двата семинара да бъдат публикувани.

• По теоретичните и практическите проблеми на обработката и подготвянето на езикови корпуси бяха организирани две открити лекции за студенти от ФСлФ и ФКНФ.

12.12.2003 г. - лекция на проф. Хетил Ро Хауге от Университета в Осло, Норвегия на тема Корпуси на разговорна реч. Проф. Хауге е разработил и публикувал в интернет първия корпус на българска разговорна реч.

17.12.2003 г. - лекция на н.с. Кирил Симов от Секцията за компютърно моделиране при Института по математика и информатика, БАН на тема BulTreeBank – синтактична база за българския език. Екипът на К. Симов разработва представителен анотиран синтактичен корпус на българския език, както и оригинална програма за обработка на езикови данни.

Приложение на данните, получени по проекта

Материалът от корпуса има приложение при:

• усъвършенстването на публичното поведение и говорене на младите в рамките на средното (за 15-19-годишните) и висшето образование (20-25-годишните), с цел по-доброто им интегриране в обществото чрез разработването на основата на корпуса на по-ефикасни програми за обучение по български език и специализирани семинари по въпросите на  успешното речево поведение;
• обновяването на учебните програми в системата на висшето образование върху материалите от корпуса от разговорната реч, като се използва опитът на корпусната лингвистика;
• съпоставителните междуезикови и междукултурни изследвания, което подобрява междукултурната комуникация и прави лингвистичните данни за българския език леснодостъпни;
• Разработването на паралелни двуезични и многоезични корпуси с различна тематична насоченост;
• обучението на висококвалифицирани преводачи, както и при разработването на софтуер за машинен превод;
• преподаването на български език като чужд както в българските университети, така и извън България, където студентите ще имат възможност да се запознаят със съвременните тенденции в българската разговорна реч.