Корпус от транскрибирана устна реч

Автор: ст. преподавател д-р Павлина Кънчева

Езиков терен: гр. София

Информатори: преселници в София от териториите на пограничните говори (белоградчишко-трънски диалект) – Белоградчишко, Трънско, Брезнишко, Годечко, Царибродско, Босилеградско

Включено наблюдение: магнетофонни записи, извършени от сътрудници ("вградени информатори")

ТРАНСКРИБИРАНИ ОБРАЗЦИ ОТ ЗВУЧАЩА РЕЧ

ИНФОРМАТОР: Ас. А-ва, диалектен индекс: 90,7

СОЦИАЛНО-ДЕМОГРАФСКИ СТАТУС НА ИНФОРМАТОРКАТА: Ас. А-ва е жена на 75-годишна възраст от с. Зелениград, Трънско. Образованието й е първоначално. Живяла е в родното си село до към 30-годишна възраст. За период около 3 години е живяла в гр. Трън, след което се е преселила в София заедно със съпруга си, който също е от трънския край. В столицата съпругът й е работел като строител, а тя се е занимавала главно с надомна работа. Семейството има двама сина. Информаторката живее заедно с единия син, снаха и двама внуци в къща в столичния квартал Орландовци. Не посещава родното си място поради лошо здравословно състояние, но има роднини оттам в София, с които поддържа чести контакти.

КОМУНИКАТИВЕН КОНТИНУУМ: Магнетофонният запис се извършва със скрит микрофон в дома на информаторката в кв. Орландовци. Участниците в речта са: информаторката, нейната снаха (работничка в една занаятчийска кооперация за пластмасови изделия), колежка на снаха й и изследователката (П. К-ва). Информаторката се познава добре с колежката на снаха й, но с изследователката се среща за първи път. Казано й е, че непознатата гостенка е студентка, която иска да научи нещо за народните традиции и обичан в трънския край. Присъствието на непознат човек с по-високо образование не оказва потискащ ефект върху информаторката. Причина за това е, че обстановката на речта е нейният дом, а също и че разговорът се провежда съвсем непринудено от нейната снаха. Темата на речта първона¬чално е здравословното състояние на информаторката, а след кратко време cе променя - започва разговор за трънския край.

ОБРАЗЦИ ОТ ИДИОЛЕКТИТЕ НА А. А-ВА

Сонда 1-1 кф.

Ас. А-ва: // /добър ден // до/бре сте дош/ли гос/т’аве // йа /имам е/дни /шипове та кра/ката ме /болут па е/два /одим от /шипове // те ако /паднем не /можем се /дигнем //
К.П. (1) - снаха: // ако /искаш диг/ни си кра/къ та/ка //
Ас. А-ва: // а не /могу /болу ме те/ка //
К. П.(3) - водещ експеримента (П. К-ва) / ас /много се интере/сувам от оби/чаите във /вашия /край //
Aс. A-ва: // от /прикаските /наши? //
K. П. (3): // не от оби/чаите //
Ас. А-ва: // е /кво е /то оби/чаи //
K.П. (3): // ами на /Коледа как/во сте /правили на Ве/ликден на /тези /празници / /можете ли да ми /кажете на /великден как/во /правите //
Aс. А-ва: // на ве/ликден // у н/ас козу/наци /нема // у /нас по/гача /месе и у по/гачете на/боду йай/ца те/ка /шарене йай/ца на/боду на/боду на/шаре ... по/гачу // /после /прайу та/к'ие сом/ничк'и йай/ца по /три по /две ко/лачи пай /прав'ъ // то/ва сме пра/виле на ве/ликден // а на /нова па го/дина па /друго/йаче // на /нова го/дина /свинско чу за/колимо // /месимо си ко/лачи /пай та па /друга/йаче ко/лачи /праимо //
К. П. (3): // колачи от тесто? //
Ас. А-ва: // от те/сто те/ка за/месиме те/стото // /сретн’е
К. П. (3): кинема за неразбиране
Ас. А-ва: // не знам / мож да не /знаеш што е /сретн’е /поднице / /тука г'а /викат /поднице /ние; га /викаме/ сретн’е // и от /сретн'е га пе/чемо // със /вършник на/горимо /вършник и /вършникът по/горимо и га / пов/дигамо да не из/гори // попе/че се попе/че пай га по/дигнеме /гледамо да не из/гори // и /га се испе/че / /вадимо га /тийа из/вадиме /друг'и /туримо //
K. П.: (3) // а на трапезата какво друго слагате? //
Ас. А-ва: // на тра/пезата епа /варимо фа/сул cap/ми /бели лук /клъцамо // о/шав /варимо // то/ва // па /луцъ дън па ка /съмне те/гай па /праимо же/нете г' увеY од /свинско ме/со ... /зеле /варимо със ме/со /благ ден ко/га се /блажи и та/ка //
К. П.: (3) // а на сватба какво правите? //
Ас. А-ва: // ко/гато /праиме // йу ед/ната не/дел'а че /праиме го/деж // на/праиме го/деж // и мо/мата си ис/просва /сите ли/таци / /ние ли/таци у нас //
К. П. (3): кинема за разбиране
Ас. А-ва: // със /пулове ис/праву си ли/таците /стегаме за вен/чане // тан/телу си /oйе /ние /викаме /ойе /вие тан/тели // /ойе си пле/те // /стега се за вен/чан'е и /посло к’и/га се /стегну // от/там /свекъра мом/чето от /неговата стра/на / /пойду со /нин’ете род/нине /сичк'ите /
К. П.: (1) подава чехли на А. А-ва
A. А-ва: // /море йа не сум cvc /тънк'е чо/рапе // йа сум о/була де/беле // на /тебе на /тебе // /не /не йа съм със /вършика // о/буй се о/буй се о/буй се ти йа съм /вършикa /вунени чо/рапе // и // о/тиду /сватата /туру /йабука // и ... и /тие които /идеут мом/чето /неговата стра/на о/ни / /викат му /сватовете // до/дека не /српне па /вържу /йабука ... до/дека /йабукуту не /стрел'айу да /прене на две /йабуката не г'н /пускат /вътре да /влазат не им /дават мо/мата //

ИНФОРМАТОР М. K-OB. Диалектен индекс на речта 46.6.

СОЦИАЛНО-ДЕМОГРАФСКИ СТАТУС НА ИНФОРМАТОРА: М. К-ов е мъж, роден в Сухи дол, Трънско (сега в границите на Югославия). На 70 години е. Двайсетгодишен е напуснал родното си място и се е преселил в София. Има средно специално икономическо образование. Работел е като строител. Понастоящем е пенсионер - активен общественик в земляческата организация "Западни покрайнини" в София. Посещава рядко родното си място - един път на 2-3 години. Има роднини и познати от родното си място в София, с които поддържа редовни контакти. Съпругата му е от Враца, с основно образование, работничка. Двамата живеят в малък апартамент в столичния квартал Красно село.

КОМУНИКАТИВЕН КОНТИНУУМ. Магнетофонният запис със скрит микрофон се извършва в канцеларията на земляческата организация "Западни покрай¬нини", секция "Трън, която се намира в сградата на Македонския културен дом на ул. "Пиротска" No 5 в София. Участниците в речта са информаторът и негов земляк (също наш информатор, представен с инициала К., 58-годишен, основно образование, преселник от трънския край с близо 40-годишно жителство в София. Разговорът между тях е неформален. Речта е диалог. Темата на речта е реституция на имоти в трънския край. В помещението в близост до говорещите се намира изследователката (П. К-ва), която осъществява магнетофонния запис без да участва в разговора.

ОБРАЗЦИ ОТ ИДИОЛЕКТИТЕ НА М. К-ОВ

Сонда 1 – ½ кф.

// ко/га ше /ходиш ф трън? // да ти да/дем /весникъ? // /върска /върската /кол’о /върската да се ... еми /ас съм им /дал там /дал съм им ... /ас го възпри/емам ... въ/просъ е /най на/прет да го /вземеме па то/гава да /пишеме ... /не те съ /длъжни да го ремон/тират съ/ветъ ама /ние /кой откъ/де ше им /плаштаме ... ко/е? ... ремон/тирането? // в за/кона го /пише те съ го прове/рили // /загуби // ас пи/сах // /он’а калпа/занин /сичко и ше о/града ше на/праи не /само ше го въс/танови ами и о/града ше на/праи // ка/кво ше /праи штом и не /искат да го /правът ше из/викаме тълъ/визийата ед/но пре/даване да за/снеме /сичко слет то/ва ше г'и да/деме пот /сът и ше се о/праи /целата /работа // е /как бе /толкова ли съ пад/нали бе // не/дей та/ка бе /кол'о //

Информатор ЖАНА (Ж.) – Диалектен индекс на речта - 49,8
Информатор ЯНА (Я) - Диалектен индекс на речта - 24,2
Информатор НЕЛИ (Н) - Диалектен индекс на речта - 45,1

СОЦИАЛНО-ДЕМОГРАФСКИ СТАТУС НА ИНФОРМАТОРКИТЕ

Ж. - жена, 18-годишна, ученичка в 12 клас на специализирана гимназия по икономика и мениджмънт в София, Родена и живяла в Годеч до 14- годишна възраст и след това се преселила в София с родителите си. Маъка – от Годеч, служителка, икономист; баща – от Сливница, полицай.

Я. – жена, 22-годишна, студентка, следва екология в СУ “Св. Климент Охридски”, III курс. Преселила се от Годеч в София на 15 годишна възраст. Живее в студентско общежитие. Майка й – родена в Годеч и живее там. Баща й – роден в Берковица, живее в Годеч, професия – ветеринарен лекар.

Н.- жена, ученичка в Търговския техникум в София. Преселила се от Годеч в София преди една година. Родителите й живеят в Годеч. Майка й – учителка в детска градина, баша й – техник.

КОМУНИКАТИВЕН КОНТИНУУМ: магнетофонният запис със скрит микрофон се извършва от нашата сътрудничка Емилия (Е) – 22-годишна от Годеч, преселила се в София на 14-годишна възраст, за да учи в Строителния техникум. В момента на записа – студентка I курс по строително инженерство в УАСГ, София. Приблизително в средата на сеанса присъстващите откриват скрития касетофон. Записващата техника на оказва видим ефект върху речта на информаторките. Причината е, че нашата сътрудничка е близка приятелка на информаторките. Между тях съществува пълно доверие.
Записът е напревен в апартамента на Н. в столичния квартал Люлин. Я. Живее на квартира там. Ж. и Е. са на гости. Разговорът е тип полилог, в който участват предимно Ж.Я. и Н.

ОБРАЗЕЦ ОТ ПОЛИЛОГА

Я. За/што звъ/ниш та/ка ти? /Правиме си са/лата.
Ж. /Ас в мо/мента не /мога.
Я. /Има ли /оште е/дин нош? // // /Нош /оште е/дин?
Ж. /Не /само е/дин /тойа // А бе /мол’а ти се то дъс/ка /нема т’а ма/рули ни /кара да /режем /тука! //
Я. Ма /кой те на/кара да йа/деш от/тука!
Е. Дъс/ка /нема ли?
Я. /Нема бе /ништо /нема.
Е: /Кви сте та/к’ива дома/к’ини!
Ж. /Аре кво да /режем?
Я. /Дай /само за /малко // за /пет ми/нути бе //
Ж. /Што сме/ни /радиото? // /Нема што /само /после че ме /караш да /режем //
Я. /Ас че /режем
Ж. /Да че /режеш /друк път ма/рулите /ас че г’и /режъ // /Ти мош /краставиците да г’и /режеш //
Н. /Йане /знаеш ли /кво забра/вихме да /купиме на /жана ци/гари //
Я. Хии…:
Ж. Еее /много сте /умни бе / /кво ви ка/зах ас ……… ама /ас /иам /Йанк’е ама /нема да /пушиш! //
Я. /Как /нема да /пушим?! //
Ж. Ми че /видиме. //
Е. Ас ше им забра/нъ
Ж. Ма ка/жи ми /как да й /вервам //
Н: Ама Йане /те се раз/движват
Ж. /Айде /айде /нема шо /мойте не /съ раз/движени … Таа /рокл’а за бал /нема да /стане //
Н: Ама /Йане /двайсе и де/вети /номер съ /как /нема да се раз/движат //
Ж. /Йанк’е /знаеш ли /колко съм шукари/тетна с о/наа /светло/син’а /рокл’а //
Н: /Жане ко/га ше ни демон/стрираш?
Ж. А /не чак на /бала изне/нада //
Я. Ма /йа не се /праи на /луда
Ж. /Нема бе /как.
Н: Изне/нада изне/нада // Да /не е /като то/ва /виш //
Ж. Ма /сигурно /десет /пъти /колко то/ва //
Я: Ма тръг/на ли си /што?
Ж. /Ти ли ми го /казваш?
Я. /Да /ас ти го /казвам //
………………………. Смях ……………………..
// // и/д’отка //
Н. /Не бе /шото на /нейа /т’а /мол’а ти се не йа/де / т’а не йа/де от /сума ти /време //
Е. Как/во /прави?
………………………………Откриват касетофона ……………………
Н. То/ва /што ви е бе?
Е: Не /го /гледай! Гово/ри си спо/койно!
Ж. /Емето в мо/мента ни за/писва / ше /праи интер/в’у с /нас // /Ти /Еме журна/лиска ли че /ставаш?
Е. Педе/се чо/века го/ворът в е/дин /глас / то /ништо /н’ама да се разбе/ре //
Н. /Начи /фчера /гледам и /т’а ста/нала /е та/ка // и /нашта …
Ж. /Са /Надето ос/тава да /почне да рас/казва /вицове и /край //
Н. /Днеска си ку/пих /хапчета //
Я. За гла/ва?
Ж. Да не /си /бременна!
Н. За гла/ва //
Ж. Ма /йа се /мани от/тука // Ти о/бели /краставицата на/ли /има /друк /нош //
Е. /Нема //
Ж. /Ништо /нема в /тайа /къшта /ас ти ка/зах // че те /зеем при /мене и че те о/бучим //
Я. Ма /ние /готвиме /ти саа /искаш да та/кова //
Н. Ма ако /имахме /печка /знаеш /сичко /птехме да /иаме //
Ж. /Да бе /да бе до/бре //
Я. /Знам ама /саа като н’амаме //
Ж. /Знам /колко сте по /готвенето
Н. /Ама /ас са/ма /готва ф /нас /Жане /мен /майка не /ми /готви /много /ретко ми /готви //
Я. /Мен /мама ми /готви //
Н. Ама /мама /н’ама /време / т’а /ходи на /работа же/ната //
Ж. И /Мойта не /готви та/ка че не се притес/н’авай / дай /кво да /режа //
Н. /е там …
Ж. // на /кво да /режем /ти /луда ли си ! //
Я. // /жане раз/брах че /майка ти /ништо не /прави вив /вас … //
Н. // /о .. /вие да /видите /лел’а ви /дина та/кова на/ли жи/вот си жи/вее / /не /не че си жи/вее жи/вота ама /жана и /тони /сичко /правът //
Ж. // /о о/собено /тони /тони /сичко /праи /мол’а ти се /т’а не се при/бира у /нас //
Я. // и /ас /сичко /праим //
Е. // /как /може вед/нага /влезна и ци/гарата запа/ли //
Н. // /даже и /ти си пома/гала за счето/вотството //
Ж. Е на/ли /траа да ис/карам /некой леф // /днеска ми /дават сти/пендийа шей/се /лева да ви се по/хвалим //
Н. // /верно? //
Ж. // /да за /три /месеца // ... // за три /месеца

Кр. Дж-ов, 66-годишен, роден в с. Доброславци, Брезнишко, 45-годишен жителски стаж в столицата, висше икономическо образование, служител на МВР, сега – пенсионер. Записът е навършен в дома му, кв. Лозенец в София. Присъствуват: П. К-ва (изследователка) и Илиана, дете 3 г., 6 мес. Диалектен индекс на речта: 43,1.

// /то е до на/тура /има зна/чение то/ва /аз /миналата го/дина /што /работа /фърлих /много /много /работа / /сам поч/ти / /т'а /нещо /ама /по /дребно се/а /т’а /малко по отно/шение на /копането ... /тьа /пр*во не /знае /не е рабо/тила но се/га ко/па / /лел’а ти /ленче /доста рабо/ти // е /некой път се поо/бърка / /без да съ /и /йасне /тийа /работи /но / то/ва ми/нава // та /ас /още е/дин /месец ... /как се /казва /малката? // или/анче /чакай /ас да /видим ка/фето /нещо сме пообър/кали кот/лонъ // е /ти как/во /нещо със /крайа ? // диа/лекта ако /додеш /горе /аз /горе /доле /пак съм за/пазил /нещо от диа/лекта /некъде като тъ/ка /говоръ /казват /ти да не /си от /еди къ/де си / /да / поз/нават ме // но ако /дойдеш /горе / /може би та/ка /некой /думи /н’ама да /можеш да ги раз/береш // в /нашийа диа/лект го /има то/ва /нещо в /тр*нско /също в /тр*нско да /каем / кат те /кажът /некньа /никогаш то/ва не /съм и /аз го /чувал /даже /ние сме съ/седи със /тр*н кат о/тидох в гим/назийата / не /можем да раз/бера /некн’а / не /можем да раз/бера /е о/нам кат ми /казват /е о/нам /значи /е от/татък или /некн’а /завчера ... та/ка се за/пазва /въпреки че чо/век ... йарос/лавци /близо е до /брезник на /дванаесе кило/метра от /брезник // /не е го/л’амо /село / /малко /село / /но е /будно / /малко но /будно /село / бал/канисто / се/га се на/правиха към педе/се /вили / /не не /се /върщат но /летно /време /събота и не/дел’а /петък /събота и не/дел’а съ си /там / поч/ти / /сички / е /спре се стро/ителството /нема па/ри се/га / ако /беше та/ка /много /хора /щеше о/собено съз зе/м’ата се/га да се /върнат и да си на/праат /вили // да се ожи/ви /селото /щото /беше поч/ти на за/гиване /беха ос/таналм /само осем/наесе /души ... /петък /събота и не/дел’а се съ/бират извън/редно /много о/собено /л’атото / /щото де/цата не /съ на у/чилище / /идват при /старите /хора и /има де/ца /има и /възрастни се /върщат ... // пре/димно /възрастни / /сичко то/ва се ис/сели у /софийа ... поч/ти се ис/сели /сичко и отто/гава и у/чилище /н’ама / /н’ама у/чилище / ... в /две съ/седни се/ла / не /знам се/га да/ли се no/върнаха /некои / /зимно /време /имаше по /шес /души /само // /даже в ед/но /село ... /кметъ /беше ка/зал / /сутрин там /заран се /казва ко/а /станем /гледам /най на/пред / да/ли /нечий но/мин не /пуши /щтото /ако не /пуши /значи е по/чинал ... /беше по/чинал e/дин чо/век и нa/ли /шес /души не оп/щуват /много / /цела /седмица го дър/жът въф /къщата // обезльу/диха се / съф/сем /малко се/ла се позапа/зиха // /има /неколко се/ла ко/ито съ /доста го/леми /доста благоустро/ени // /хубави се/ла / ноо // /нащо /село /също /не /те /сичките се благоустро/иха / фак/тически се/га /сички се/ла пре/ди /нито /имаше /ток / //нито /имаше водоснаб/дьаване / /нито канали/зацийа / /нито ас/фалт / се/га /има / въф /фсички се/ла / /ток / канали/зацийа водоснаб/дьаване ас/фалт, // фкльучително и в мойто село сички си имат сега електричество даже има откъснати вили които и хlтех ги // епектроснаб/диха //

Ив. K-ов, 66-годишен от с. Красава, Брезнишко. Повече от 40 години живее в София. Пенсионер. Бивш работник в градския транспорт. Съпругата му е от трънския край. Диалектен индекс на речта: 49,1.

// колко ста/на // /три и поло/вина о/хооо /т' а го/лема // no/расна // /най инте/ресното // /те съ накр/айа на /търн на /границата меж/ду /брезник и /търн а /бусманцм е /вече в /другийа /край / сър/цето на /търн / в сър/цето но /търн // /т’а на шес/наесе го/дини е би/ла / /некъде /по /малко // /т’а /друго те /пита се/га /тука като пре/дават по теле/визийата и разго/воръ / отгов/ар’ай на въ/просъ // из/опщо не /йъ интере/сува // ако го/вори /трънски /чисто /нема го разбе/ре /никой, /никой нема /е то/ва е /разликата // /те /малко се попроме/ниха /хората се/га /вече/ но си /има /хора ко/ито си го/ворът // разва/лено. // т’а го разва/лено го/вори // то/ва се /казва разва/лено ... // и ед/ното и /другото /ама / /т’а е от/викнала от /некогашното // /ас и /праъ /много /често забе/лешки // /т’а бръка една /дума /много /примерно ко/йа да и /кажъ /тьа /вика да вой/кажа /вой /ито го за/мества съз вой /ас /и /праим забе/лешка /най /много за /това / е как/во се/га /има неу/добно /то си е /навик то/са // ... не /вика /вземи го /вика /узми го // та/ка си е /само че /те не /казват къ/дел’а а /каат ку/дел’а // /таа /буква да /знаете / те йъ пос/тав’ат /много /често // ку/дел’а /казват те къ/дельа не /казват // /у преобла/дава // окон/чанийата на /у ги /праът ре/ката ре/куту / ръ/ката ру/куту //с /у за/местват /ато /най /често / може се /кае / осемде/се на /сто го за/местват със // /у/ /после /те /имат /върска със /сърбите / със /сърбите /границата е /там /вътре у /търнско у са/мийа /грат във го/рата на/вътре /малко /секи /ден се /гледат. а // и /идват та/ка на/садени от /сърпско / диа/лекти /малко // /да /да /да /там /дет // ги /викат /западни по/крайнини /те съ /наши /хора /живейът у /сърпско / и прес вой/ната е завла/дено /границата / тийа оста/нали /там и /там си жи/вейъТ| / /там си жи/вейът /българска за/м’а / о/баче / през вой/ната /границата заво/йувана / и та/ка си/ ос/танат / и /наште /хора по/падат от/зат / о/баче си жи/вейат /там си /имат м/мот /стройат /къщи // /много // /те /викат /дън /дън // за /житото ли /става /дума о/въс /викат // /силен си е /силен // /йак /казват // не /викат /силна а /викат /йака / на/хален /как да ти /каем на/ален на/ален /те /хъто го про/пускат / /много на/ален е /нема /те /хъто го про/пускат // /как ти /беше /името забра/вих // /поли /поли /аз бех го за/помнил /същото. // /не е съф/сем /същото но /нащо /малко /нас ни / /казват /граофци / но /ние не /сме /граофски /граово / е /по на/десно /тука ако /тръгнете меж/ду /търн и /граово // /нашийа /говор / е /некси съф/сем /по /друг // кра/сава // /брезнишко се/г а е /пернишко // /дали си /дума /значи // ни/шан /белек /некакъф /нещо пред/мет ли е // ... // на/вънка се /правът /даже /л'атно /време о/пънат /маси /повече, // ако е /хубаво /време / и /имат /некои на/веси на/редът /масите // ... //в /двора да ... /там съ /гостите / ед/ните съ /вътре ако е мо/мичето /повече /гости / и на/вънка се из/насат /маси на /двора /маси на / на от/крито. // ... // обикно/вено /зимно /време се /правът / обикно/вено /зимно /време / /летото /много /ретко // /зимата по/неже то/гава /не е ра/ботно /време, // и /мората съ сво/бодни / и то/ва е свад/барското /време се /казва // ... // /коледа и ве/ликден // /бабинден // на /първи си е /нова го/дина а ва/силовден е од/делно // иг/раеше /рол’ата на аку/шерка // па /фкарват ко/нете /вътре ф /стайата // а ка/кви /работи сме пра/вили, / /просто не /моем да си пре/ставим се/а / /кон по /стълбите се /качи и ф /стайата /горе / на /фторийа е/таш // ... /имаше е/дин /случай /беше пропад/нал /кон’ъ кра/къ му / счу/пили дъс/ката и пропад/нал та ед/ва го изва/дили. / а и го/леми /работи /стават, // .... /както /виждаш /тук у копе/рацийата /нашийа апарта/мент е /най чист //ний и /двамата о/бичаме /чисто / и /кото /можеме /дет се /казва ше /лазим /ама ше го по/чистим // ... но сме до/стигнали до /некъде. / си/нъ ми е с /две /виши образо/ванийа ... дъште/р’ата е с /више образо/вание за/месник ди/ректор ... /а бе / то/ва ко/ето е /требало сме им да/ли / /жилища сме им на/правили на /двамата на дъште/р'ата три/стаен апарта/мент /сто и /два ква/драта на /най /убавото /место ... си/нъ го /знаете ... хо/дили сте / и /той е на /хубаво ме/сто // /малко му е /малък апарта/ментъ на /тех /четири /души се/мейство / но не мо/жа /повече да / /вземе // /то до/бре че /беше у /младост / до/бре че ус/п’а /тука да уре/ди // /той го е обза/вел /хубаво // /той /сичко /сам си /праи / /има /и’ух /не /вика /никакъф /майстор в /къштата / /сам си / /слага /плочки /сам си /слага та/пети см / бойа/дисва // много със /четири ръ/це / /много с го/лем /трут /може би и зато/ва се поразбо/лехме // /щом /ножъ и/грае /там /нема ... // /мен ми пра/виха опе/рацийа /два /часа и /пет ми/нути // /не на прос/татната жле/за // и ако /бех по/паднал на /некой не/опитен /бех си зами/нал // о/баче /ас по/паднах на /много до/бър /лекар // ... /той ме опе/рира чо/векъ / не /даде /друг да ме /пипа // ... // не /беха /сигурни че ше оце/лейа // /още ра/ботех // /ас не /давах /да /викат // е/дин пенсио/нер /йанкоф ли /беше // /т’а к а/за че /не е /нейна /работата / /т'а устано/ви //и /той дой/де слет е/дин /час // /той па вед/нага ми ка/за о/бличай се /вика о/бличай се /бързо // /само та/ка мм на/прави на ко/ремаъ с /два /пръста // и /вика /кво /чакаш /ти бе // /ас си май/тап /праим /викам /ти /кво ме /плашиш /толко // /вика /ти не /знаеш ли /вика че си на поло/вин час от смър/та // /точно та/ка ми ка/за //

Сл. П-ов, 60-годишен, роден в с. Видрар, Трънско, 33-годишен, над 30-годишен жителски стаж в столицата, висше икономическо образование, военнослужещ с офицерски чин, настоящ пенсионера Записът е проведен в дома му. Диалектен индекс на речта: 24,8.

// не /знам до /колко /мога да ви /бъда по/лезен и как/во /точно /вие /искате! // да от /трънско съм // вид/pap // на /дваес кило/метра // на /йук от /тр*н ми /виште как/во општината е/лева ре/ка // општина /лева ре/и а // /друго /село горо/чефци /декьофци съ / съ/седни // /лева ре/ка горо/чефци /дек’офци то/ва съ // /не /ние сме /фтора гра/нична /зона // /по на/вътре сме // е /да де /вие сте във /другото във /другийа /клон /вие сте на/право у тр*н /вече за /границата а /ас от тр*н за/вивам на /йук // /те та/ка о/тиват /ас та/ка за/вивам // на/ли раз/бирате /те за /виват за бохо/ва за стрези/мирофци а /аз за/вивам на /йук и пре/фърл’ам e/дин водо/дел и /нашта ре/к а се /влива въф /струма // /срумското ко/рито а /не /йерменското ко/рито // /тьа ми/нава /идва от/там бохо/ва от /другите / съ/бира /целото ко/рито ми/нава прес /трн /лозница и о/тива въф йуго/славийа // на шес/наесети йану/ари педе/се и /трета го/дина пос/тъпих ф ка/зармата / като вой/ник /бил съм на /двайсе го/дини // и отто/гава не /съм се /върщал // а се/га съм /вече шей/се го/дини // /не не /съм /бил /само /тука // /бех въф /стара за/гора ... да въф /търнската гим/назийа съм за/вършил // от / /месни /хора съ // ба/ща ми е /от /тва /село къ/дето жи/вейъ вид/рар а /майки ми е от /лева ре/ка къ/дето е опщи/ната // е /то е /по го/пемо /село /средище е и /т’а е опщи/на на /пет /шес се/ла ко/ито /съ /по малки // раз/бира се /същийъ // /виште /кво ба/ща ми /беше с чет/върти /клас образо/вание /майка ми /беше негра/мотна // /майка ми /беше негра/мотна а ба/ща ми /те по/не /много де/ца съ би/ли /шес де/ца / и /д’адо ми не /ги е у/чил /те поч/ти /само мом/четата /те съ /четири сес/три и /двама /брат’а // /брат’ата съ /учили до чет/върти /клас а /фсичк’и мо/мичета съ негра/мотни // /да / /стига да /мога да /бъда по/лезен да ви отго/воръ // не /ходъ х7 ходъ // ce/га да ви п ой ас/н ъ за да придо/биете прет/става // дока/то /беше /жива /майка ми / е /ас /бех на /работа ра/ботем / /модех / /ретко / ретко /ходех /щото /бех анга/жиран / /службата ми /беше /свързана о/собено то/гава ко/гато ме пре/местиха /тука въф /софийа ми /беше /свързана с /ходене /много ф команди/рофка /и като о/тидех по /десет по пет/наесе /дена ф команди/рофка /и за/туй /ходех раз/лично в за/висимост от команди/рофката / /два /пъти въф /месецъ / /три /пъти ф /месецъ или /пък на /два /месецъ е/дин път // по /неколко /пъти а /слот като /слет като се пинсио/нирах /вече /две ле/та / съм поч/ти на /село // поч/нах да /стройа да ви /кажа /почнах да /стройъ ед/на /виличка и то/ва ме прико/ва /там да /бъда със стро/ежъ анга/жиран // /много /имам /шото /нашта фа/милийа е го/л’ама / /тука /имам и сес/три и братоф/чеди и братоф/четки /много / да не /ви /кажа но ед/но по/не шей/се седемде/се чо/века // аа със сес/трите /имам но със братоф/чедите за/виси от /времето и от /нуждите // on/щуваме раз/бира се // /виште кво / /ас / по/не/ /казах ви /ходил съм на /много мес/та / то за/виси от /хората с ко/ито се оп/щува // не /мож да се /каже за претпочи/танийа /ас /н’амам претпочи/танийа / да /кажем да го/ворим на диа/лекта / или да го/воръ ... // /все пак /н’акъде в /некои мо/менти чо/век /може да се истър/ве / да употре/би /некойа /дума диа/лектна /дума // да / ко/ето си е харак/терно /щото / на/ли /знаете /вие че /навикъ е /фтора при/рода на орга/низъма на чо/векъ // та ф /тойа /смисъл но / по/не /оп/щувам със /хора ко/ито /все пак литера/турно го/ворът /български е/зик е се/г а литера/турно /тука и по теле/визийата до/пускат /много /грешки до/пускат и /често /пъти ги крити/куват за/туй че употре/б’ават /некой /думи ко/ито не /съ ти/пични ... // /как да ви /кажа за/виси от събе/седниците / се/га ко/гато съм на /село / за да ме раз/берът /хората /те по /принцип раз/бират литера/турен /български е/зик но си го/ворът обикно/вените /хора ко/ито съ си посто/йанно на /село посто/йанно жи/вейат /там /те си го/ворът на диа/лект ти/пичен /тр*нски диа/лект // /както да им го/ворите литера/турно и на диа/лект /те ви раз/бират / но /вие не /можете да г’и разбе/рете // /виште кво /мешано. // /мешано /ас не /мога извед/нъж да /почна да го/воръ на /трънски диа/лект апсо/л’утно /сичко // /щото /все пак /некакси /тъй /както за/минал от бъл/гарииа за а/мерика /бил /десет го/дини /върнал се и за/бравил /българск’и e/зик // от оп/штуването /просто при/родата /навика го /кара да се ... //

СОЦИОЛИНГВИСТИЧЕСКА ДЕСКРИПЦИЯ НА ИДИОЛЕКТИ

2.2. СРАВНЯВАНЕ НА ИДИОЛЕКТИ НА РАЗЛИЧНИ ЛИЦА

2.2.1. ИДИОЛЕКТИ С ДИАЛЕКТЕН ИНДЕКС НА РЕЧТА МЕЖДУ 90.1 и 100

ИНФОРМАТОР: Тр. Сп-ва, диалектен индекс: 95,9

СОЦИАЛНО-ДЕМОГРАФСКИ СТАТУС НА ИНФОРМАТОРА: Тр. Сп-ва е жена на 62 години, родена в гр. Трън и е живяла там до 20-годишна възраст. Живее в София от 42 години. Образованието й е първоначално. Домакиня в пенсионна възраст. Съпругът й е също от трънския край и се е преселил в София на 20-годишна възраст. Работел като стоманолеяр в "Кремиковци". Починал през 1985 г. на 66 години. Тр. Сп-ва посещава родното си място 2-3 пъти в годинатa, а в София има роднини от трънския край, с които се среща не много често - един път на три-четири месеца.

КОМУНИКАТИВЕН КОНТИНУУМ: Магнетофонният запис със скрит микрофон се извършва в дома на информаторката в кв. Подуене в София по време на семеен празник през април 1992 г. Тема на речта: спомени от детството на информаторката. Съкомуниканти: членове на семейството й - син, снаха, внук, приятел на внука (нашият сътрудник Пл. Б-ев, извършител на магнетофонния запис) и внучка – дете.

ОБРАЗЦИ ОТ ИДОЛЕКТИТЕ НА Тр. Сп-ва

Сонда (1) = 1/3 кф.

[// и ни /покани да /идемо на /нин'е кошаре // до/бре а/ма / /татко си /беше /сичко пригот/вил /нечем /байо /байо // не /сакам /бае да /идем на нашите // /не че /идеш съз де/цата /две /йагништа съм ис/пекъл // е/ленка /сичко е пригот/вила и че /идемо на /наше ко/шаре // оти/домо // под два оре/ака /седемо две л'уlk'e два/наесе де/ца /беомо пет/наесе ли // ка на/седамо / оти/доше и /йагништа и /млеко / за ми/нутку // /после /оро / /музик'е дой/доше /циган'е /оро иг/раемо / по/емо /л’ушкамо се // /танцимо о/деемо / об/лак'амо се у /разне но/сие /те так/вие /работе сме пра/виле //]

Сонда (2) = 1/3 кф.

[// и па/се /крава // не /знае че /кравата /беше /стелна / и /кравата пo/че да ле/жи // ле/жи и йа из/вика /дедо илийо // /дедо и/лийо /нешто /кравата ни / ле/жи // а /он /каже / /а бре /ако ле/жи /окни рен/г'и от/срешту // йа изви/ка /бабу рен/г’ийу // и /баба peн/г’ийа дой/де и /рече /кравата че ти се /тели // йа да си от/караме на ко/шаре // и си йа отка/ра на ко/шаре / и /кравата се /отели / и ба/шта ми тагай на /бабуту до/несе ра/к'ийу / бо/зу ка/ве /почерпи йу / /питку /беше оме/сила /майка // и /те та/ка прека/раме //]

Сонда (3) = 1/3 кф.

[// у с'аку /къшту се за/коли /йагне / на/купи се /бира / /вино /бира тъ/гае /немаше /повече /вино / бо/за за де/ца / не /беомо малко пет деца / ка /седнемо // па после /оро на мег/данът // ко/лачи със йай/ца със / /цървена /йайца се бойа/дише па се / со/мнице / со/мнице на мо/мичетата беше сом/нице // /после йай/ца на мом/четата кола/чета с по йай/це // тъ/ка се /правеше // и /идемо на /църкву / /беремо /цвек’е /виемо /венци // то/ва /правеомо на ве/ликден // а па на /бъднивечер си / традицийа // па/сул’ъ //]

ЛИНГВИСТИЧЕН АНАЛИЗ на речта на Тр. Сп-ва

Фонетични особености

Граматически особености

Лексикални особености

2.2.2. ИДИОЛЕКТИ С ДИАЛЕКТЕН ИНДЕКС НА РЕЧТА МЕЖДУ 45,5 и 55,5.

ИНФОРМАТОР: АС. П-ОВ, диалектен индекс на речта 51,0

СОЦИАЛНО-ДЕМОГРАФСКИ СТАТУС НА ИНФОРМАТОРА. А, П-ов е мъж на 51 години, роден в с. Слишовци, Трънско, жителски стаж в София около 75 години. Средно специално образовани. Професия - пещостроител в Кремиковци. Живее със семейството си (съпруга, омъжена дъщеря, зет и внук) в столичния квартал Бояна. Съпругата му е от врачанско село. По професия е телефонистка в Телефонната палата. В родното му село живее майка му, която той посещава всеки месец.

КОМУНИКАТИВЕН КОНТИНУУМ. Разговорът се води в дома на информатора между него и посетител на дома - нашия сътрудник (И. Г-ев), извършител на магнетофонния запис. Той е съсед и приятел на информатора. Темата на речта е свързана с ежедневния бит в града. А. П-ов не откликва на опита на нашия сътрудник да пренесе темата към родното село на информатора.

ОБРАЗЦИ ОТ ИДИОЛЕКТИТЕ НА АС. П-ОВ

Сонда 1 - 1 кф.

К. П.: // /са ли /идваш? //
Ас. П-ов: // /не /тука съм о/дих по па/зар са/бале изли/захме след/обед съм си /тука към /два ча/са изли/захме се/га съм си /тука // о/дих за по/даръци за/штото /то /сичко тъ/ка /ништо не /мож да /купиш / /ништо // / ужас //
К. П.: // /нема ли да /ходиш по /трън //
Ас. П-ов: // /утре /мислим да /ходим // и поне/делник ше се /върнъ вечер/та //
К. П.: с ко/лата?
Ас. П-ов: // с ко/лата ше /ходим / ако е /хубаво /времето // ве/риг’и /иам //
К. П.: // е /там за ве/риги /има ли /нешто?//
Ас. П-ов: // ако ме изне/нада времето /са ше /видим до/вечера //
К. П.: // /има ли /стръмни ба/ири? //
Ас. П-ов: / не /нема //
К. П.: // ко/е е /твоето /село? //
А. П-ов: // /слишовци //
// // //
К. П.: // а бе стег/нали на/секъде не /можем да на/мерим /Фосфорен бронс / не /знам при /вас ше се на/мери ли? //
Ас. П-ов: // воп/ште не /съм зна/йал / ти /по /рано не да/ва ли ми за/йафка ас да прве/р’авам и не мо/жах да на/мерим //
К. П.: // пре/ди то/ва не /съм //
Ас. П-ов: // /начи /некой /друг ми е каз/вал // май ед/но мом/че за /москвич ми /казваше /некакъф / за /лаг'ери //
К. П.: // и /ти не наме/ри ли //
Ас. П-ов: // /не /немаше //
К. П.: // /начи и се/га не /може да се на/мери //
А. П-ов: // /а ше о/тидъ ше /видиме // там /имам е/дин / на /теца там у /склада /имам е/дин поз/нат / /там ако /има /нешто //
14 р.
// // //
К. П.: // /зетъ къ/де ра/боти? //
А. П-ов: // по буле/варт /ленин на/горе од/лево /има /некакъв во/енен за/вод//
K. П.: // а /то е та/кова /то с поде/ление //
А. П-ов: // /не е ф поде/лението /по на/rope /некъде /има во/енен за/вод / ас съм хо/дил ама // /горе /доле се /пада /некъде сре/шту ок/ръжна /болница там од /другата стра/на на / буле/варда од /левата там /некъде//
К. П.: ма /долу как/во /правите /нешто?//
Ас. П-ов: // бар //
К. П.: // за /младите ли? //
Ас. П-ов: // /може ли да на/учиш // не се /знае как ше те завър/ти /шайбата и къ/де и кво ше /стане // ас поч/нах /те ме изго/ниха од/допе ... и /викат /тука над педе/се го/дини /хората не /треа да /влизат и /ас се усе/тих и не /влизам // ше /сменим /бравата на вра/тата // и кп’учъ ка на де/цата на вра/тъ // /кой /иска да /пуши /те му там да /пуши // /ас съм изма/зал ан /трето се/га ос/тава /само да го ис/пръскам // и ше /стане /хубавичко ше до/лепъ тера/кота ше бой/дишам вра/ти и про/зорци // /са /парното не ми /пуши /толко /колко /други го/дини што ми ... //
// // //
A П-ов: // йac въф три к'ило/грама о/солим и /по /бръже се из/йажда /иначе ко/гато е в го/леми бур/кани // застар’ава // /миналата го/дина в пет в /десет и г’и /фърл'аме // в три к'ило/грама не се /фърп’ат //

ЛИНГВИСТИЧЕН АНАЛИЗ на речта на Ас. П-ов

Фонетични особености

Морфологични особености

Синтактични особености

Лексикални особености

2.2.3. ИДИОЛЕКТИ С ДИАЛЕКТЕН ИНДЕКС НА РЕЧТА ПОД 20.00

ИНФОРМАТОР: З. П-НИ 1. диалектен индекс на речта 18.1

СОЦИАЛЕНО-ДЕМОГРАФСКИ CTATУC НА ИНФОРМАТОРА: З. П-ни е мъж, 64-годишен, роден в с. Власи, Царибродско, 43-годишно жителство в София. По професия е лекар, специалист по белодробни болести. Пенсионер, активен общественик. Посещава на 3-4 години един път родното си място, но на територията на София поддържа редовни контакти със земляци. Съпругата му е от Айтос, лекарка, акушер-гинеколог.

КОМУНИКАТИВЕН КОНТИНУУМ: Терен на речта е канцеларията на земляческата организация "Западни покрайнини", секция Цариброд, находища се в Македонския културен дом на ул. "Пиротска" Nо 5 в столицата. В разговора участват информаторът, двама негови земляци и изследователката (П. К-ва), която извършва магнетофонния запис със скрит микрофон. Речта е на тема: историографски и фолклористични данни за северозападните погранични райони. Обстановката на речта е неформална. Парадоксът на наблюдателя е преодолян.

Образци от идиолектите на 3. П-ни 1.

Сонда 1 - 1 кф.

// од /иречек / констан/тин /иречек /има / ед/на /книга / /може би сте /йъ /срештали / пъ/туванийа из бъл/гарийа // о/писва од /гинци там /цариброд /тийа // /не // /тези се/ла /които съ от/татък, /границата /моето /село / /власи /одъровци до/ганово о/писва / /трн о/писва / /некои е/зикови о/собености споме/нава // /той е /бил го/лем чо/век за нас.// // /иречек /ас съм /винаг’и /вервеал ф то/ва но ка/то ви/дех то/ва опи/сание / /неговите биогра/фични /дани / ро/ден във ви/ена въф /чешко се/мейство / от/там по/лучил /средно образо/вание / о/баче въф /прага е о/тишъл да /следва сла/в’анска филолог'ийа / и към /българск'ки тъ/ка // бълга/рис /става / ф /много отно/шенийа е бъпга/рис /не /само ф е/зиково, / ис/торийа гео/графийа гео/логийа /той о /бил ro/лема /личнос // да на/пише /първата /българска ис/торийа пре/ди освобож/дението /той на/писва ис/торийа на бъл/гарийа / ко/йато /между /прочем / /не е /мноо над/мината и по /дани и /факти и се/га // /точно не /си / /знам но /знам но със /сигурнос пре/ди освобож/дението е /имал пред/вид /тази ис/торийа на констан/тин /иречек /он'а /сърбин ... /дето / /савич опре/дел’а /границите на бъл/гарийа /сърбин като /казва че /границата е /там /неготин /долу /тъй мо/рафско мак'одонийа / до /шар плани/на и тъ/ка на/татък // /сичко е/дин /сърбин /даа /предговор към / тъзи ис/торийа / /ама /т'а е то/гава май на /сърпск'и пре/ведена // не го/ворим за мак'е/донск'и / на/родните /песни из/општо /даже /имаше /тука пре/ди го/дини из/ложба на междуна/родната /книга / и /ас о/тивам и на йуго/слафск'ийа /штанд /виждам вук /караYич народнее /песне / по/неже о/бичам на/родните /песни / из/важдам ед/на /книга /ей тъ/ка на по/сок'и / и как/во /пише /вътре / ед/на /песен на/родна / тъ/ка и тъ/ка е/дин /сърбин / се о/плаква че /на / збо/гува се със при/йателката си със /гаYето си / че от /утре о/тива в за/твору /бугарского /цара саму/ела / /штото саму/ил е вла/деел /не /само мак'е/донийа и /некои српск'и /краища око/ло //

ЛИНГВИСТИЧЕН АНАЛИЗ на речта на 3. П-ни 1

Фонетични особености
Единствените отклонения от книжовно-разговорната норма се установяват на фонетично равнище.

2.3. СРАВНЯВАНЕ НА ИДИОЛЕКТИТЕ НА ЕДНО И СЪЩО ЛИЦЕ

ВЛИЯНИЕ НА СОЦИАЛНО-РОЛЕВИЯ СТАТУС НА ПАРТНЬОРА (ПАРТНЬОРИТЕ) В КОМУНИКАЦИЯТА ВЪРХУ ИЗБОРА НА ЕЗИКОВИ СРЕДСТВА (КОДИФИЦИРАНИ ИЛИ НЕКОДИФИЦИРАНИ ВАРИАНТИ)

Представяме материали от два магнетофонни записа със скрит микрофон на речта на информаторката Й. К-ВА

Данни за информаторката Й. К-ва

СОЦИАЛНО-ДЕМОГРАФСКИ СТАТУС НА ИНФОРМАТОРКАТА. Й. К-ва е 66-годишна, родена в с. Неделково, Трънско. Родителите й произхождат от трънския край. Съпругът й е от с. Красава, Брезнишко. Преселник от много години в столицата, работник в градския трамваен транспорт. Образованието на Й. К-ва е основно. Занимавала се е с ниско квалифициран труд в едно столично заведение за обществено хранене на ул. “Граф Игиатиев”. В момента на изследванията на речта й е пенсионерка.

КОМУНИКАТИВЕН КОНТИНУУМ. Двата магнетофонни записа документират речта на информаторкатa, звучаща в една и съща обстановка - нейния дом на бул. “Бългаия” в центъра на София. Темите на речта и при двата сеанса са еднотипни - свързани с всекидневието и семейния бит. Различни са комуникационните партньори на информаторката – лицата, които водят разговор с нея (и същевременно извършват дискретния магнетофонен запис).

КОМУКОНИКАТИВЕН КОНТИНУУМ 1 (КК 1). Магнетофонният запис със скрит микрофон е осъществен от наша сътрудничка (В. Г-ва), 64-годишна от Варна (жителка на София от 1946 г., със средно гимназиално образование, домакиня, пенсионерка).

Нашата сътрудничка е на гости у информаторката, с която са в близки семейни отношения и често контактуват помежду си. Разговорът е тип диалог, като в количествено отношение преобладава речта на информаторката.

Относно социалния и ролевия статус на нашата сътрудничка (=комуникационна партньорка) спрямо информаторката и психоло-гическата обстановка на комуникативния акт може да се каже, че съществува симетрия по отношение на възрастта и професионалния статус. Има известно несъответствие по отношение на образо-вателните равнища, което обаче не оказва потискащ ефект върху информаторката. Ролевият статус е на ниво отношения в семейството. Съществуват изградени навици за редовно общуване. Посещението на нашата сътрудничка не е свързано с някакъв повод и не ангажира емоционално по специален начин информаторката.

ОБРАЗЦИ ОТ ИДИОЛЕКТА НА Й. К-ВА в КК1

С.: // /грип ка/ра ли /ти /нешто /не? // /а? //
Й. К-ва: // Ка/рамо га /свите га ка/рамо /тука што е на/рот по /входо по то/ва //
С.: // /болни? //
П. К-ва: // ед/на // /тука / од /нашете съ/сетк'е рас/прав'аше он/а у поли/клиниката pa/боти // по педе/се по /сто /души на /ден ин/жекцийе /там им /тура /нешто / о/плакуе се / /много на/рот много /чудо // па не ми/нуе /леко /тийа /пусти грип //
C: // /не /не / /да и /ас /чух че не /бил /лек //
Й. К-ва: // по /месец по /два г’и ка/рало / ама /й а си /знам по на/родното // на/родната меди/цина //
С.: // /а е как/во / как/во /чайче? //
Й. K-ва: // ааа /тийа /тука /шо съ /апчета /мапчета не приз/навам / /нема те/квиа /работи //
С.: // как/во /правиш'? //
Й. К-ва: // /карам си по на/родната меди/цина //
С.: // /билк’и?// /чайче? //
Й. К-ва: // /билк’и /чайчета /мет / /парим cе //
С.: // кра/ката въф //
П. К-ва: // /дишамо / /тука к'и/ко г'и ка/зуете /вие? / ина/лации //
С.: // инха/лации //
П. К-ва: // инха/лации к'ек/во е // па / у /чайо /мет / пал /нешто /сода /там /тва / из/мисл'увам /тийа о/нийа та се тъ/ка поо/правимо /апчета /ништо не /стайа /ништо //
С.: /ништо не /става //
П. К-ва: // aко /сакаш да ти /кажем //
С.: // /да //
Й. К-ва: // за /маленк'ите /много е хубаво то/ва ама и за го/лемите он/о /може да со /праи //
С.: // да //
Й. К-ва: // те си/но к'и/га /тука ед/на /вечер /каже /лошо ми е // пип/на га / /гледамо темпера/тура //
С.: // /да //
Й. К-ва: // /йа му /кажем се/га /йа че те ле/куем // /он ме /гледа те/ка // /кажем /трай си се/га / се/га че /видиш к'ик/во /б’рже че ти /мине и темпера/тура и /све // па /сакае да га /мажем /целийо ама /он не /даде /йа /реко /дай та/гайа /туримо на гла/вата / да /мине /тайа /пуста темпера/тура па зе/ма / /сестро / па на рен/дето / настру/га // па на ед/на /теква е /кърпичка / ту/ри и о/цет / /луко /значи и о/цето те/ка к’ико /кашичка /стане / ен/а /кърпичка па на че/лото / /лежи се/а /викам и /трай // и /колко /колко да ти /кажем / /сигур / ку/де поло/вин /час те/ка да е ми/нало йа /има йа /нема // и ма/намо / от че/лото /кърпата /туримо термо/меторо / и /беше ку//де /триесе и /осем ли /там /нешто /повече / и като ма/намо /кърпата от че/лото / /трийсе и /седем //
С.: // за па/pa /лек / /ето за па/pa /лек. /дет /викат //
Й. K-ва: // за па/pa /лек // к’и/га де/тето е /маленко и те/ка / /знаеш /дека о/ни /дигуу темпера/тура /много ви/сока /голо / га събле/чеш / и те/ка ше на/праиш /повече / /каша от /луко и от о/цето / па че га на/мажеш /целото / по гур/дите / по гър/бо / по но/r'eте / по ру/к'ете / по че/лото на/секуде / и че га у/виеш у чар/шафо // и те/ка да посе/ди / за поло/вин /час / ис/поти се из/лезне /сичко / из/мий га /после / обле/чи си га / го/тово / /нема ти темпера/тvpa /нема ти /ништо // то/ва съ /бабешк'ите //

КОМУНИКАТИВЕН КОИТИНУУМ 2 (КК2). Тайният магнетофонен запис е осъществен от изследователката, 34-годишна, от София, с висше филологическо образование, преподавателка във ВУЗ. Изследователката съвсем наскоро се с запознала с информаторката и за първи път посещава дома й. На информаторката й е известно, че гостенката изпълнява някаква научна задача и се интересува от народните традиции и обичаи в родното й място. Асиметрията по отношение на професионално-образователното равнище, както и факторът “непознатост” налагат отпечатък върху речевото поведение на информаторката: тя упражнява контрол върху собствената си реч, като се стреми да се приближи към речевата норма на събеседничката, която според информаторката е престижна.
Речта е тип диалог. Речта на информаторката преобладава в количествено отношение пред речта на изследователката.

ОБРАЗЦИ ОТ РЕЧТА НА Й. К-ВА В КК2

Й. К-ва: // /кво /праите /вие? //
И.: // ами до/бре сме // /гледаме си де/тето / /три го/дини и поло/вина /стана //
Й. К-ва: // /браво //
И.: // та/ка //
Й. К-ва: // /как /кой ви го /гледа /вие /сами ли? //
И.: // са/ми и ед/на же/на ни по/мага //
Й. К-ва: // до ис /как сте сво/бодни от /работа де //
И.: // /да /да /ние не /сме на /плътен ра/ботен /ден...
Й. К-ва: // /да ис/ц’ало /да //
И.: ... а /сме на поло/вин /ден по /н'аколко /часа и ко/гато ни /н'ама и /двамата /идва же/на //
Й. К-ва: // /да /да ми /хубаво //
И.: // та/ка / а /вие /как сте //
Й. К-ва: //до/бре / да /кажем //
И.: // /двамата си жи/веете //
Й. К-ва: // /да //
И: // /внучетата да/лече //
Й. К-ва: // е /виш как/во та/ка ос/тава се/а /хоратъ / /повече съ /сами и /старите /сами и /младите /сами / /младите /по /малко /чустват /нужда от /старите по/неже си /могът /сичко / а /старите /чустват /нужда о/баче тъ/ка / е на/фс'акъде не /само въф /нас //
И.: // е та/ка е //
Й. К-ва: // ис /ц’ал /св’ат //
И.: // та/ка е /по /хубаво //
Й. К-ва: // /много /хубаво /не е /старите него/дуват раз/бира се / болшин/ство / че съ /сами нооо / /нема /друк /начин / ... по/неже /хората жи/в'але ед/но /време /сами но съ би/пи /свикнали / по /неколко /души в ед/на /стайя // ше си /спът /майката ... дъшта/р'ата в ед/на /стайа / /спът да/дът на младо/женци /друга /стаичка ед/на и /карат /кретат па /внуци па са съ/бират /спът по /н'аколко /души ф /стайа ce/га /вече /фсек'и /иска самосто/йателна /стайа / а квар/тири не /дават / о/холи /колкото си /искаш на/пример // квар/тири /виш че /правът /мънинк'и квар/тири /две /стаичк’и /две /стаи /две /стаи па /кухничка се/га да /каем и /тука да е /митко /нема къ/де да жи/вее и да /искаме да жи/вееме /заедно /те кът из/лизаха /имаше /место де // о/баче се/га де/чица /вече си /имат /те /двама /две де/ца /ние /двама //
И.: / /става притес/нено //
Й. К-ва: // /да притес/нено // .... ....све/кърва ти не /ти ли по/мага /т'a /доста сво/бодна // ми ше /слиза од/горе /толкова й у/добно /тука на /руск'и сте /вие до /колкото /знам //
И.: // /над /руск’и /паметник сме /ние //
Й. К-ва // /да // и /слет то/ва ше си продъл/жи за /работа //
И. : // /да ама на/ли /вечер /ходи /там умо/р'ава се //
Й. К-ва: // от как/во? // преумо/рила се е /много /много се измо/рила // два /часа /работа //

ЛИНГВИСТИЧЕН АНАЛИЗ
(сравняване на лингвистичните променливи в двата комуникативни континуума )